multimedia, world

За геоблокирането на онлайн съдържание и как може да бъде преодоляно

Защо нямате достъп до закупено от Вас съдържание когато пътувате и как Комисията се опитва да реши проблема

 

Като част от амбициозната стратегия на Европейската комисия за единен цифров пазар, премахването на преградите за свободен пренос на услуги по предоставяне на онлайн съдържание е важна стъпка, която трябва да изчисти несъответствията и да балансира интересите на носителите на права, доставчиците на услуги и европейските потребители.

Трансграничната преносимост касае услугите за онлайн съдържание, до които потребителите имат законен достъп, или съдържание, което те закупуват или наемат онлайн в държавата си на пребиваване и до което искат да продължат да имат достъп, когато пътуват в Европа. Търсенето, което се наблюдава от страна на потребителите по отношение на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание, е със значителен мащаб и се очаква да продължи да нараства. Въпреки това, когато хората пътуват в ЕС, често не могат да се възползват от тази преносимост или, ако могат, е само в ограничена степен.

Понастоящем голяма част от доставчиците препятстват достъпа на своите абонати до онлайн съдържание, когато са извън държавата, посредством геоблокиращи механизми.  Основанията са в разрешенията от страна на носителите на правата и/или търговските практики на доставчиците на услуги, като водещ мотив е териториалният обхват на защита на авторските права, за които разрешение за възпроизвеждане, предаване и препредаване се дават за всяка територия поотделно. Тези ограничения обаче противоречат на член 56 от Договора функционирането на ЕС, който забранява ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

Съгласно бъдещия Регламент, доставчикът на услуга за онлайн съдържание осигурява възможност на абонатите, които временно пребивават в държава членка, да имат достъп и да използват услугата за онлайн съдържание.

“Абонат” означава потребител, който съгласно договор с доставчик за предоставяне на услуга за онлайн съдържание може да има достъп и да използва такава услуга в държавата членка на пребиваване.

“Държава членка на пребиваване” означава държавата членка, в която абонатът обичайно пребивава.

“Временно пребивава” означава пребиваването на абонат в държава членка, различна от държавата членка на пребиваване.

В този си вариант текстът не дава яснота относно критериите, по които ще се определя коя е държавата на пребиваване на потребителя, т.е. къде той може да е абонат на дадена онлайн услуга. Не е изчистен и въпросът с временното пребиваване – как ще се определи какво точно е временно, предвид, че все повече нараства броят на гражданите, които имат постоянен адрес в една държава членка и пътуват ежедневно, ежемесечно или на различни интервали до други държави членки. Поставянето на срокове (ограничения) върху временно пребиваване води до въпроса доколко те ще са в съответствие с член 56 от ДФЕС.

В решение по съединени дела C-403/08 и C-429/08, Football Association Premier League and Others (EС:C:2011:631), Съдът на ЕС още през 2011 изтъква, че някои ограничения при предоставянето на услуги не могат да се обосноват със защита на правата върху интелектуална собственост. В същото решение Съдът обръща внимание, че носителите на права могат да бъдат защитени и възнаграждението им може да бъде подходящо отразено в условията, които договарят с доставчиците на услуги с оглед на потенциалната публика (на съответната територия и извън нея).

Делото засяга предоставяне на услуги от Футболната асоциация на Висшата лига на Англия, която дава изключителни лицензии за излъчване на мачовете от Висшата лига на териториален принцип. С цел запазване на тази териториална изключителност в лицензионните договори доставчиците се задължават да блокират сателитния сигнал за територии извън тази, за която е лицензът и да не предоставят на потребителите декодиращи средства. Съдът постановява, че забраната за внос, продажба и използване на чужди декодиращи карти противоречи на свободата на предоставяне на услуги и не може да бъде оправдано със защита на интелектуална собственост.

В светлината на това, а и на други решения, се очертава ясно приоритетът за осигуряване на свобода на движение на стоки и предоставяне на услуги пред закрилата на интелектуалната собственост. Разбира се, мнението на законотворците е, че едното не противоречи на другото и закрилата и подходящите стимули за творците, могат да бъдат подходящо осигурени и при регламентирано свободно движение на стоки и услуги.

Ако носителите на права няма от какво да се притесняват, компаниите предоставящи онлайн съдържание обаче, са обезпокоени от тенденцията към премахване на териториалния принцип, което има потенциала да превърне всички в конкуренти за европейските потребители. Ако няма ограничение във “временното пребиваване”, ако не е дефинирано точно как се определя “страната на пребиваване”, доставчиците на услуги ще трябва или да засилят механизмите си за верификация на абонатите си (данни от лична карта, адресна регистрация или други данни, които потребителите не дават благосклонно, особено в дигитална среда) или да се подготвят за конкуренция с доставчици от други държави членки, които предоставят идентични или сходни продукти. Например, ако таксата за месечен абонамент за дадена услуга в България е 5 лв., а във Франция 5 евро, логично българският доставчик ще е предпочитан.

Освен това големите доставчици, които дават териториални лицензии (подобно на примера с Висшата лига по-горе) ще бъдат лишени от досегашната си възможност да продават един и същи продукт 28 пъти. Това в крайна сметка може да рефлектира върху потребителите, ако в отговор доставчиците увеличат цените за абонамент, поради нуждата от предоговаряне на условията с носителите на права.

Регламентът се очаква да влезе в сила през 2017, същата година, в която ще отпаднат и таксите за роуминг в ЕС. Спорните моменти по Регламента обаче са сериозни и тепърва ще са обект на разисквания, анализи и компромиси. Сложността им буди притеснение, че срокът за влизане в сила на Регламента няма да бъде спазен.

Териториалният принцип на защита на авторското право и липсата на хармонизирано третиране в страните членки се явява преграда пред свободното движение на стоки и услуги в ЕС. Фрапантна ситуация наскоро онагледи нуждата от уеднаквяване на авторско-правната защита. На 26 април 2016 (Световният ден на интелектуалната собственост) полски неправителствени организации (CentrumCyfrowe, Kennisland и COMMUNIA) в съобщение до медиите обявяват, че оригиналната версия на холандски на “Дневникът на Ане Франк” ще бъде публикувана на сайта на организацията. Публикацията обаче ще е достъпна само в Полша, тъй като оригиналната творба е все още защитена в повечето страни членки. С тази публикация организациите целят да покажат абсурдно големия срок на защита на авторските права в ЕС, както и че този срок дори не е хармонизиран между държавите членки, което е странно предвид трудната, но все пак успешно постигната единна защита за други обекти на интелектуалната собственост като марки, патенти и дизайни.