red seal

Търговска тайна

На каква защита може да разчитате за Вашите търговски тайни и какви мерки са необходими от Ваша страна

 

Интелектуалната собственост е един от най-ценните активи на почти всеки бизнес. За най-ефективното й използване, тя трябва да бъде правилно и навреме анализирана и подходящо защитена. Докато някои обекти на интелектуална собственост се защитават като бъдат регистрирани (т.е. разкрити), други, получават защита като бъдат запазени в тайна.

Търговската тайна е всякакъв вид информация, която засяга дейността на компанията и нейното управление, която има стойност за компанията и която представлява нейно конкурентно предимство. Подобна информация може да засяга идеи, продукти, производствени методи, рецепти, технологии, методи за обучение, а също така и вътрешната организация на компанията, отношенията с доставчици и клиенти, техники на продажби и др.

Като търговска тайна може да се защити и всяко техническо и практическо знание, както и набор от знания (ноу-хау), които дадено лице разработва и придобива в резултат от натрупан опит и развойна дейност и което е трудно за трета страна да имитира.

Често като търговска тайна се пазят технически решения, които не могат да получат патентна защита, тъй като не отговарят на законовите изискванията за патент.

Не са редки и случаите, в които дадена иновация отговаря на изискванията и за нея може да бъде издаден патент, но въпреки това, притежателят й предпочита да я запази в тайна. Мотивите за това могат да са различни:

- от една страна, запазването на изобретение в тайна спестява разходи по патентоване, които в зависимост от териториалния обхват могат да бъдат сериозни.

- от друга страна, патентоването е свързано със задължителното разкриване на същността на иновацията, когато патентът бива публикуван. Това позволява на трети лица да използват технологията, да разработват свои решения, а след изтичане срока на патента (при повечето законодателства максималният срок на защита е 20 години), той попада в публичния домейн.

Ако иновацията бъде запазена в тайна, тя ще остане конкурентно предимство на притежателя си до момента, в който не бъде разкрита или до нея не се достигне в резултат на независима изследователска и развойна дейност.

Практиката сочи, че за да бъде призната за запазена в тайна, определена информация трябва изрично да е била обявена за конфиденциална във вътрешни документи на фирмата. Трябва да е изрично уредено и кои лица имат достъп да въпросната информация, както и при какви случаи. Третирането на информацията като конфиденциална следва да е уговорено със служители, подизпълнители, доставчици, клиенти, инвеститори, партньори и други трети лица. Обикновено това става чрез отделни клаузи в договорите, които се сключват с тях или чрез подписването на декларация от тяхна страна.

 

Защита на търговската тайна

До сега в България търговската тайна беше регламентирана фрагментарно главно в Закона за защита на конкуренцията, където е записано, че се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (Чл. 37).

Предстои и нова уредба съгласно приетата на 27 май 2016 Директива (EU) 2016/943

Директивата има за цел да уреди закрилата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване, като установи еднакви минимални стандарти за защита във всички държави-членки.

След публикуването й, страните-членки имаха две години, т.е. до юни 2018, да инкорпорират разпоредбите й в своето национално право.

С леко закъснение, България е на път да приеме нов Закон за защита на търговската тайна. Законопроектът беше внесен от Министерски съвет на 02.01.2019.

Разпоредбите на законопроекта следват Директивата и дават значително по-добра уредба на търговската тайна. Законопроектът дава дефиниция на търговската тайна, условията, на които трябва да отговаря. Разграничава се правомерното от неправомерното узнаване, разкриване и използване, както и случаите, по отношение на които законът не се прилага. Определен е редът за производство, критериите за определяне на размера на обезщетение, както и налагането на обезпечителни мерки.

Основните моменти са слените:

  • Определение на търговска тайна - всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
    • представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи, не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация;
    • има търговска стойност, поради тайния си характер;
    • по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна.
  • Предмет на нарушение могат да са както стоки, така и услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни.
  • Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на нарушението, преустановяването му, обезщетение за вреди, забрана за използване и унищожаване на документи, вещи и материали, които съдържат неправомерно придобитата търговска тайна.
  • Ищецът има право да поиска налагане на привременни мерки, които включват: преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна, забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели, задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение.
  • Давностният срок по отношение правото на иск е 5 години от извършване на нарушението.
  • Предвидени са мерки за поверителност в съдебното производство. Във всеки един момент на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, могат да поискат от Съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съществува вероятност да съдържа търговска тайна.
  • Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, когато е знаел или е следвало да знае, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.
  • Служителите и работниците не носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, когато не са действали умишлено.

Законът не се прилага по отношение на свободно изразяване на мнение и правото на информация.

Защитата на търговските тайни не обхваща случаите, в които става въпрос за разкриване на нарушение, неправомерно поведение или незаконна дейност, при условие че лицето, което подава сигнала, е действало с цел защита на обществения интерес.

По отношение на трудовата мобилност, няма да има ограничения заетите лица да използват опита и уменията, които са придобили почтено в обичайния ход на тяхната заетост.

Освен това автономията на социалните партньори и правото им да сключват колективни трудови договори няма да бъдат засегнати от прилагането на новата уредба.

 

Законът за защита на търговската тайна ще предостави значително по-детайлна уредба на материята, макар да оставя неизяснени въпроси свързани със степента на свобода на разследващата журналистика, обхвата на обществения интерес, както и придобитите лични умения на заетите лица. Те ще чакат своето тълкуване от съдилищата.

Distincta IP е на разположение, ако имате нужда от допълнителна информация или съдействие за използване или защита на търговски тайни.