Остава ли задължението за вписване на лицензионните договори – нова интерпретация на Съда на ЕС

Противоречива аргументация на Съда на ЕС относно нуждата от вписване на лицензионните договори 

С тълкувателно решение от 4 февруари 2016 Съдът на ЕС прочете по нов начин задължението за вписване на лицензионните договори. С новата интерпретация се позволява  на притежателите на изключителни лицензии да защитават правата си върху марка срещу трети лица,  дори и когато лицензията не е вписана. 

Нормата, която Съдът тълкува изглежда ясна: Член 23, т.1 от Регламент №207/2009 относно марката на ЕС постановява, че правните действия, посочени в членове 17, 19 и 22 (възможността марката да е обект на изключителна лицензия), са противопоставими спрямо трети лица във всички държави-членки едва след вписването им в Регистъра.

Българският закон за марките и географските означения също е доста категоричен. Чл. 22 (6) гласи: “Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър”.

Наскоро Съдът на ЕС е бил запитан от Немския съд дали лицензионният договор трябва да е вписан, за да може лицензополучателят да предяви иск за нарушение на права върху марката обект на лицензия? На този въпрос Съдът решава да тълкува горецитираната разпоредба на член 23, т.1 на Регламента не буквално, а с оглед на Регламента и принципите заложени в него.

По-конкретно, Съдът преценява, че липсата на ефект на лицензионни договори за марки, които не са вписани, следва да защитава притежателите на права, а не нарушителите. Следователно, изискването за вписване на лицензионен договор за марка не бива да блокира лицензополучателя да защитава марката от нарушения, в случай че лицензионният договор не е вписан в регистъра.

В резултат от този анализ, Съдът стига до Решение, с което постановява, че лицензополучател може да внесе иск за нарушаване на права върху марката, чието право за използване е получил чрез лицензионен договор, дори и когато този договор не е вписан.

Интересно е как български съд или Патентното ведомство биха решили подобен въпрос, предвид привидната яснота на изискването за вписване в закона и тълкувателното решение на Съда на ЕС.